Постинг
21.01.2012 21:52 -
Леля Христина
Леля Христина гледаше през прозореца с непринудена усмивка на лице.Наближаваше коледа.Навън големи бели снежинки неуморно застилаха с плътна бяла пелена ослепително осветения от шарени светлинки град.Някъде не много далеч се носеше вълшебния звън на камбана.
Камбанен звън,
феерия от светлини.
Така красиво е навън
през празничните дни.
Леля Христина вече се беше подготвила за Празника,но имаше неприятното усещане,че е забравила нещо.Не можеше да се сети какво е и затова реши да излезе с надеждата,че когато го види ще се сети.А градът бе повече от тържествен.
Пазари,стоки,суета,
огромно изобилие храна.
Усмивки,радост,веселба,
ни помен даже от тъга.
Докато се разхождаше Леля Христина оглеждаше магазините и сергиите и мислено си изреждаше какво е нужно и какво има вкъщи за празничната вечер.Веселието и смеха около нея я накараха да се усмихне.Но за кратко.Само докато подмине пазара и стигне до първото кръстовище.А там...
На ъгъла стои дете
поседнало на боси си нозе,
протегнало премръзнали ръце
с надежда – някой милост да даде.
И в този миг усмивката й бе заменена от сълза.Сълза,която се стече по бузата й и капна директно в сърцето.Въпреки,че тя имаше дом,топлина и храна.Тя нямаше с кого да сподели празника.Така бе решила съдбата.Ето това й липсваше.Някой с които да сподели празника.Тя не се колеба много.
И ето – лелята добра,
си сваля шала от врата,
загъва крехкото телце,
и нежно го понася на ръце.
Малкото дете се стопли 3 пъти тази вечер.То завинаги щеше да помни топлия,нежен и добър поглед на леля Христина.
Във топъл дом храна ще му даде
и меки дрехи ще му подари
Не иска други дарове –
щастливото дете благодари.
Въпреки,че бе щастлива от постъпката си леля Христина все още изпитваше тъга.За това,че малко хора като нея правят такива добрини и то само по празници.С насълзени очи тя запали свещ пред иконостаса и коленичи с приведена глава.
Чуй молитвата ми,Господи,
нека няма такива деца.
Нека няма и погледи
пълни със мъка,тъга.
Помогни да загърбим у себе си
алчност и суета.
Помогни да отприщим у себе си
милост и доброта.
И в този миг се случи чудо – леля Христина чу,че около дома й се събират доста хора и стана по-светло.Тя се показа на прозореца и видя как тълпата със запалени свещи е коленичила пред дома й и със сведени глави шепне :
И нека не бъде,ах,Господи
едничката леля добра.
Нека добри да сме,Господи
всичките Твои чеда.
Ивайло Иванов
2011 г
Камбанен звън,
феерия от светлини.
Така красиво е навън
през празничните дни.
Леля Христина вече се беше подготвила за Празника,но имаше неприятното усещане,че е забравила нещо.Не можеше да се сети какво е и затова реши да излезе с надеждата,че когато го види ще се сети.А градът бе повече от тържествен.
Пазари,стоки,суета,
огромно изобилие храна.
Усмивки,радост,веселба,
ни помен даже от тъга.
Докато се разхождаше Леля Христина оглеждаше магазините и сергиите и мислено си изреждаше какво е нужно и какво има вкъщи за празничната вечер.Веселието и смеха около нея я накараха да се усмихне.Но за кратко.Само докато подмине пазара и стигне до първото кръстовище.А там...
На ъгъла стои дете
поседнало на боси си нозе,
протегнало премръзнали ръце
с надежда – някой милост да даде.
И в този миг усмивката й бе заменена от сълза.Сълза,която се стече по бузата й и капна директно в сърцето.Въпреки,че тя имаше дом,топлина и храна.Тя нямаше с кого да сподели празника.Така бе решила съдбата.Ето това й липсваше.Някой с които да сподели празника.Тя не се колеба много.
И ето – лелята добра,
си сваля шала от врата,
загъва крехкото телце,
и нежно го понася на ръце.
Малкото дете се стопли 3 пъти тази вечер.То завинаги щеше да помни топлия,нежен и добър поглед на леля Христина.
Във топъл дом храна ще му даде
и меки дрехи ще му подари
Не иска други дарове –
щастливото дете благодари.
Въпреки,че бе щастлива от постъпката си леля Христина все още изпитваше тъга.За това,че малко хора като нея правят такива добрини и то само по празници.С насълзени очи тя запали свещ пред иконостаса и коленичи с приведена глава.
Чуй молитвата ми,Господи,
нека няма такива деца.
Нека няма и погледи
пълни със мъка,тъга.
Помогни да загърбим у себе си
алчност и суета.
Помогни да отприщим у себе си
милост и доброта.
И в този миг се случи чудо – леля Христина чу,че около дома й се събират доста хора и стана по-светло.Тя се показа на прозореца и видя как тълпата със запалени свещи е коленичила пред дома й и със сведени глави шепне :
И нека не бъде,ах,Господи
едничката леля добра.
Нека добри да сме,Господи
всичките Твои чеда.
Ивайло Иванов
2011 г
Търсене
За този блог
Гласове: 24
